Природата е източник на поетическо вдъхновение за много поети. Горещ неин поклонник в българската литература е народният поет Иван Вазов. Природата за него е най-съвършеното божие творение, по-съвършено и от човека...

Големият принос на Багряна в нашата лирика, както отбелязва един от първите ù и най-проникновени критици Иван Мешеков, е в разкриването на "типа жена на крайности и противоположности...

Летописец на националните съдбини, в цялото си творчество Иван Вазов е "жива история" и "отзвук на духа народни", с многостранната и богата интерпретация на българския бит и душевност.

Времето като художествена категория в поезията на Иван Вазов е условие за творческо интерпретиране на националноисторическата съдба на народа. Твърде висока е личната оценка на поета за преживените векове на робство. Те имат свой исторически финал...

В експозицията на повестта "Немили-недраги" Иван Вазов създава ярка образна представа за бедния изгнанически живот на българските хъшове - герои-мъченици, живот, стоплен от спомена за юначното им минало, от желанието им за участие в борбата...

Тема по литература. Разказва се за произведението "Дядо Йоцо гледа" от Иван Вазов. За един старец, който е сляп, но пак усеща със сърцето си свободата.

Жизнен и творчески път: "Отечество любезно, как хубаво си ти!", "Българският език"; Темата за родното и формирането на националния космос в поезията на Иван Вазов.

Иван Вазов е живата връзка между българското национално възраждане и следосвобожденското време не само като литературна, но и като всеобхватна духовна традиция.

Анализ върху "Българският език" на Иван Вазов.

Разказът на иван вазов "Една българка" пресъздава героизма на една обикновена жена. Тя устоява на изпитанията, преодолява многото препятствия в името на доброто.