Всеки досег на интерпретатора до този манифестен текст на Яворов е сякаш обречен на провал — да произведе неприсъщи на творбата значения, пространно, но безрезултатно да обговори нейното мълчание.

Двата периода в творчеството на поета са представени тука: социалният и индивидуалистическият, тъй да ги наречем. Преходът помежду им е рязък, със скок.

След като със своето заглавие то насочва читателя към конкретната, обществено злободневна трагедия на малкия и героичен народ, в по-нататъшния си развой то вече нито един път не използува определението "арменци"...

Творбите "Нощ" (1901 г.) и "Песен на песента ми" (1906 г.) представляват най-сложната, най-драматичната, най-дълбоката психо-емоционална и личностно-съдбовна изповед в лириката на П.К. Яворов...

Със своята тема и идейно-художествена насоченост поемата „Градушка" не е нещо необикновено за една национална литература, в която селската тематика и страстната

Има предели на радостта и страданието, на величието и падението, отвъд които човешката реч става като че ли безсилна и тя изразява потреса от тях с драматично противоречивото определение „неизразимо".

Лирическата поема „Градушка" е стегната в железния пръстен на обречеността - не само смислово и емоционално, но и композиционно. Тя започва с описание на селските злочестини ....

Лирическата поема "Градушка" е стегната в железния пръстен на обречеността - не само смислово и емоционално, но и композиционно. Тя започва с описание на селските злочестини

За разлика от поемата "Нощ", която предс­тавлява най-драматичната психо-емоционална от­кровеност на лирическия герой, по композиция, по ритъма на стиха, по изразените чувства и раз­мисли "Песен на песента ми" носи един сравни­телно

Българската литература започва да се самоопределя като модернистична чрез творчеството на Пенчо Славейков и Пейо Яворов. Но заедно с това Яворовата лирика се мисли като предзадаваща нашата символистична поезия...