Културно-историческата мисия на Пенчо Славейков, целяща приобщаването на българската литература към общоевропеййското литературно развитие, е всепризнат факт, независимо от идейно-художествената оценка на неговото творчество.

Поетът –модернист, който, наред с обогатяването на унаследената от предишните поколения творци традиция, чертае нови оригинални и самобитни пътища пред българската лирика продължава най-плодотворните насоки, завещани от Славейков, Яворов и поетите-симв

Разностранната дейност на Петко Славейков оказва съществено влияние за приемането и осмислянето на неговото творчество.

В поемата "Ралица" Пенчо Славейков разкрива нравствените добродетели на българката, възхищава се на чистата и искрена любов и е възмутен от егоизма и подлостта на човек, който е готов на всичко само и само да получи това, което иска....

Славейков изгражда образа на Ралица с дълбок психологизъм вниквайки в духовния и свят.

В нашата следосвобожденска литература Пенчо Славейков заема особено място, гради нов поетически свят. Оригиналната, противоречива и силна личност на този пръв модерен български поет и културен идеолог внася оживление в литературното творчество.

Пенчо Славейков обогатява нашата национална лирика с пейзажни и интимни мотиви, които са напълно в духа на българската патриотична и реалистична традиция. При него се среща пантеизъм, подчертан чрез връзката човек-природа

Пенчо Славейков е поет, критик, есеист, публицист, съзерцател и борец – една изключителна личност, дала мощен тласък за развитието на нашата художествена литература и култура....

Сборникът "Епически песни" на Пенчо Славейков е организиран около романтическата идея за героизма на човешкия дух. Една част от текстовете откриват неговите въплъщения във фолклора ("Луд гидия", "Змейново либе", "Орисия&

Поемата "Ралица" на Пенчо Славейков е благотворна среща на същностни традиционни принципи и идеите на индивидуализма. Тя изразява отношението на поета към типологични за българския етнос представи, вярвания, ритуали, към народнопесенната поетика