Литературната история приема, че религиозни текстове доминират през Средновековието, а светските през новите модерни времена...

С Паисий Хилендарски и неговата "История славянобългарска" започва епохата на Българското Възраждане. Това е епохата, когато българинът се осъзнава като българин. Борбите за национално освобождение навлизат в нов етап.

“История Славянобългарска” е емблематичен текст в който се утвърждават ключовите понятия за националната ни идентичност: народ – език – отечество.

Творческката история – Вазов започва да пише "Немили – Недраги" през 1882г. в Пловдив.Публикува я през 1891г.

В романа си "Под игото" Вазов разкрива духовно-психологическите измерения на най-драматичното историческо събитие преди Освобождението - Априлското въстание, превърнало се в един от звездните мигове в българската история...

Фигурата на Христо Ботев се откроява в българската литературна история по неповторимия начин, присъщ на гения.

Настоящото тълкуване на Вапцаровото стихотворение "История" ще се опита да апострофира негативността на централното понятие в текста.

Идея за увод – Вазовата концепция за родното обхваща различни негови измерения – природа и история, създава често една утопия – противоположност на конфликтния социален свят...

"История" е едно от немалкото Вапцарови стихотворения, които говорят за словото, изпитват неговите възможности (подобни са "Доклад", "Ботев", "Рибарски живот"). "История" пита за границите и смисъла колкот

Творчеството на Иван Вазов е художествена изява на най-драматичните събития в националната ни история. Епично потвърждение, смислов център на Вазовото отношение към съдбините на родината, към историческо и духовно й битие, е романът "Под игото".