В изследванията на Яворовата лирика като развой и даденост числителното "две" изпъстря изложението и на най-горещите противници на числовите подходи към художествената литература.

Поредица от изследвания върху Яворовата лирика са посветени на проблема за изградения от твореца поетически свят, изтъкан от противоречия, носещ знака на раздвоението...

Българската литература започва да се самоопределя като модернистична чрез творчеството на Пенчо Славейков и Пейо Яворов. Но заедно с това Яворовата лирика се мисли като предзадаваща нашата символистична поезия...

Яворовата лирика носи белезите на съкровена, интимна изповед. Независимо каква е нейната тематика - социална, любовна или патриотична, в нея живеят искрените чувства и преживявания на поета. Социалното чувство и «итимното съпреживяване неразривно и постоя

Яворов притежава изострена емоционалност и сетивност към човека и средата. Склонността към усамотяване и самовглабяване, позволяват на поета да търси смисъла на живота и смъртта, мотивите за които са пренесени в част от творчеството му...

Диалогът, като същностен белег на универсален езиков контакт между поколения, епохи и култури, е реален израз на посланията, отправени от Яворовата драматургия към първоизворите на античния театър и драма, към модерната душевност на съвременника.

Яворовата поема "Градушка", публикувана за първи път през 1900 г. в сп. "Мисъл", е въплътила детския спомен на поета за природните бедствия, наблюдавани от самия него в родния му край...

Трагичното е естетическа доминанта на Яворовата поезия...

Характерно за Яворовата поезия е, че тя е поезия на напрегнатото и драматично творческо търсене, на вечната неудовлетвореност и неспокойствието, на подчертания афинитет към ...

За съвременниците му личността на Яворов е противоречива, дори неразбираема и загадъчна. Яворовата трагедия напомня по своята неизбежност античните. Критици и изследователи го наричат по различен начин - "поет на нощта"..............