Героизмът е ценност на човека, но не всеки може да я притежава. Герой е този, който е извършил някаква постъпка, с която се гордее, която го свързва с друг човек, на който е помогнал, подал му е ръка да излезе от "калта"...

Седемдесетте години на XIX в.-времето,в което Ботев налага литературното си присъствие, са белязани от важни явления в българската художествена словесност.

В Ботевата поезия личностното присъствие на човека се измерва с голямата любов към родината.

Природата е източник на поетическо вдъхновение за много поети. Горещ неин поклонник в българската литература е народният поет Иван Вазов. Природата за него е най-съвършеното божие творение, по-съвършено и от човека...

В третата част на разказа "Една българка", Вазов противопоставя две житейски позиции – позицията на егоиста, който мисли единствено за своя живот и сигурност и на човека, раздаващ се за другите, дори готов да се жертва за тях.

"Железният светилник" е творба за сложността и промените на човешката психика. Сблъсъците на вековно-традиционното с новите вълнения и надежди преминават през човека.

Произведението започва със спор между лирическия повествовател и лирическия опонент на тема "Човекът във новото време". Този спор разкрива отношението на двамата опоненти към човека като нравствена сила и достойнство...

В Ботевата поезия свободата е личностен избор на твореца, потъпсил духовните съдбини на България като историческо битие първо във вътрешния интимен свят на човека.

Поетът е оптимист.Вярва в светлото бъдеще и копнее за по-справедливо устройство на света (картината на победното завръщане в "На прощаване").

Възгледите на Христо Ботев за човека и света, отразен в публицистиката му Всеки опит да се очертае и обговори мястото на личността и делото на Христо Ботев в духовното пространство на България се изправя пред ограничените възмоьности на словото...