Роден и израснал в робска България, Ботев неминуемо носи в душата си виденията на ужасите от народните страдания, страховете от възможното трагическо бъдеще- за себе си като личност, за народа като общност.

Поетът е оптимист.Вярва в светлото бъдеще и копнее за по-справедливо устройство на света (картината на победното завръщане в "На прощаване").

Стихотворението е последното от цикъла оди "Епопея на забравените", посветен на Българското възраждане. В него са възпети онези исторически личности, които със слово или на дело повеждат народа към нов живот, към по-достойно бъдеще.

С цялостното си творчество Ботев надраства рамките на националното битие, прониква дълбоко във философската същност на социално-политическите явления и съединява в едно минало, настояще и бъдеще