Одата "Опълченците на Шипка" е художествен израз на преклонението на Иван Вазов, пред подвига и саможертвата на народните синове, чийто героизъм и величие могат да се измерват само с легендарни мерки...

В одата "Опълченците на Шипка" Вазов си поставя художествената задача да възпее подвига на българските опълченци и руските войни, участвали в една от решителните битки на Руско-турската война...

Върхът става бойна линия. За опълченците той е "страшний редут", където ги застигат жажда, жега и смъртна умора. Защитниците преодоляват трудностите, защото съзнават, че ако отстъпят, ще загине мечтата за свободата на отечеството...

С одата "Опълченците на Шипка" Иван Вазов завършва цикъла си "Епопея на забравените", посветен на големите събития и на славните имена от Българското възраждане.

На границата на две епохи – Средновековие и Възраждане – Паисий е първият, осъзнал съдбовното значение на рода и на езика за съхраняване на българската идентичност...

В одата "Опълченците на Шипка" Иван Вазов възвеличава борбата на българските опълченци, възпява техния подвиг. Поетът започва своята творба, привидно приемайки обвиненията, че българинът е получил свободата си даром. Като патриот и родолюбец...

Одата "Опълченците на Шипка" от цикъла стихотворения "Епопея на забравените" е Вазовата поетична възхвала на подвига на опълченците ...

“Паисий” на Иван Вазов е една от 12-те оди в цикъла “Епопея на забравените”. Цикъл, който още с броя на съставящите го творби насочва към особената числова символика - за прабългарите времето се разделяло на цикли, в които един период обхващал 12 години.