Народният поет Иван Вазов живее с тъгите и радостите на България и й посвещава цялото си творчество.Ярък пример за това е одата "Българският език", където авторът съединява в едно любовта към Отечеството и към родното слово, които са неразривно

Желанието на Вазов е чрез "Епопея на забравените" да изгради пантеон на великите личности от Възраждането. Създаването на "Епопеята" се свързва с основен проблем във Вазовата поезия след Освобождението – мотива за изгубения идеал и нуж

Одата е написана през 1883г. След освобождението България изглежда малка, мрачна, изостанала в сравнение с другите европейски държави. Чуждопоклонници и отцеругатели започват недостойно отричане на всичко българско...

Във всяка една от дванайсетте оди на цикъла "Епопея на забравените" Вазов възвеличава върхови прояви от нашата история, които всеки българин трябва да знае и помни, за да черпи от тях национално самочувствие.

Поемата на Вазов , по своя жанр, е ода.Тя е заключителна та творба в цикъл от дванайсет поеми , озаглавени "Епопея на забравените".Композицията на одата е триделна...

В одата "Опълченците на Шипка" Вазов влага своята теза, че краят на Българското възраждане увенчава историята ни със слава, зас¬лужена от народа ни, който постига своята свобода с цената на саможертвена храброст.

Иван Вазов написва одата "Българският език" в отговор на твърденията, е езикът ни е груб и неизразителен. За поета е въпрос на национална чест да отстоява правото на нашият език да съществува и да се развива.

В нашето историческо битие защитаването на родното слово е проблем с оцеляването ни като народ.Иван вазов създава одата "Българският език" след Освобождението.

Съчинение- разсъждение върху одата "Опълченците на Шипка" на Иван Вазов.

Мисли и чувства, които вълнуват Вазов в лирическия увод на одата "Опълченците на Шипка".