Сред светлите личности на Българското възраждане – Паисий, Софроний, Петър Берон, Неофит Бозвели, Раковски, Петко Славейков, Каравелов, Левски… се откроява Христо Ботев, при когото се сливат в едно слово и дело. Както твърди Захари Стоянов:...

Интерпретацията на Вазовата повест кръжи около две теми: съграждането на образ на чичовското - едновременен и противоположен на "хъшовското". И от друга страна - люшканията на литературния изказ, отношението човек-слово-свят (Галин Тиханов)...

Създава се в преломно време в историята на България; времето на духовна, политическа, икономическа самостоятелност. Решаващ фактор е печатното слово. Възрожденската книжнина обединява народа, повелява се от идеята за самостоятелна държава....

Анализ на бягството на фратю в повестта "Чичовци" - на бунтовника, страдащ за бащино огнище и родна земя, сътворяващ призивното слово за съпротива и неподчинение; завещание, нетипично за епохата като дълбочина на идеите...

Популярното стихотворение "Българският език" е създадено в първите години след Освобождението, за да отговори на една насъщна духовна потребност – защитата на родното слово като елемент от цялостната защита на Вазов върху посегателството – отвът

Пространното житие на свети Кирил е създадено след смъртта му(869г) вероятно от неговия ученик Климент Охридски , защото той е написал и Похвалното слово за светеца. Предполага се , че житието е написано във Великоморавия...

Горещата защита на родното слово в стихотворението "Българският език" от Ив.Вазов

В нашето историческо битие защитаването на родното слово е проблем с оцеляването ни като народ.Иван вазов създава одата "Българският език" след Освобождението.

Основен обект на неговото творческо вдъхновение е родината. Това понятие е тясно свързано с родното слово.То събира в едно земя,хора,история.традиция,национална съдба.Някой поет не е обичал тъй дълбоко и горещо езика ни и не го е възпял с тъй чист...

Стихотворението е последното от цикъла оди "Епопея на забравените", посветен на Българското възраждане. В него са възпети онези исторически личности, които със слово или на дело повеждат народа към нов живот, към по-достойно бъдеще.