Частичен анализ на романа "Под игото" като най-много е наблегнато на патриотичния подем и борбата за свобода.

В поезията си Ботев разгръща идеите за робството, борбата и свободата. Жестоката действителност поражда желанието за освобождение, което пък е постижимо само чрез борба - единствен път на избавление...

Бунтовникът поема пътя на борбата, за да защити правото си да бъде свободен. Тръгва на съдбовен бой, защото ненавижда робството и поробителя, защото не може да понася живота в изгнание...

Поемата "На прощаване" от Христо Ботев е най-драматичната мържка изповед преди освобождението. В нея лиеическия герой прави най-достойния житейски избор, като избира пътя на борбата пред безличното робско съществуване.

В "Епопея на забравените" има и една група оди, които могат да бъдат обобщени като "баладични поражения". В тези текстове борбата се колебае между своя смисъл и безсмислие. Схемата е обща: безнадеждната ситуация на поражението; ретросп

Христо Ботев тръгва по пътя на безсмъртието само с двадесетина стихотворения, но те са шедьоври, защото звучат общочовешки с идеите за борбата и за свободата като висша ценност и нравственост...

Проблемът за житейския избор е водещ в стихотворението на Христо Ботев "На прощаване". Той отразява изключителен момент от живота на нашия народ под турско робство: да се примири с робската си участ или да поеме пътя на борбата за освобождение.

Христо Ботев вижда борбата, която се води на световната арена, която продължава хилядолетия и чиито заветен идеал е освобождението на цялото човечество от царството на насилието, на робството и сълзите..

С думите "Жив е той, жив е!" започва най-великата българска песен за борбата срещу робството. Тези думи наблягат в началото, но замират в края на изречението.

Най-съкровеният изповеден миг от вътрешния монолог на лирическия Аз внушава мотивите на прощаването. Те определят и посланието на героя-заветът към братята и бъдещите поколения - "силно да любят и мразят", т. е. да продължат борбата до нейния по