Същността на Вазовата стихосбирка "Епопея на забравените" има за отправна точка съвремието на поета.

Езикът е огромна ценност, защото е част от българщината, защото препредава националната памет през вековете и защото е гаранция за бъдещото духовно развитие.

Поетическото си творчество Вазов посвещава на България и на народа и. Родината във всичките си превъплащения става вдъхновение, постоянна тема и основен образ в поезията му.

Баба Илийца осъзнава потребността да поеме страшния риск и да приюти преследвания четник в своя дом, докато раната му заздравее и опасността от залавяне отмине.

В нашето историческо битие защитаването на родното слово е проблем с оцеляването ни като народ.Иван вазов създава одата "Българският език" след Освобождението.

Винаги критиката е позитивна, градивна, идваща от искреното желание на твореца и гражданина да поправи обществото и държавата...

В смисловото разгръщане на повестта "Немили-недраги", Третата глава има свое особено място. В нея са изобразени хъшовете с техните дребни кавги и недоразумения,но и с благородните им чувства и светли идеали...

Разказът "Една българка" е свързан с революционната епоха на подем, който българинът заявява правото си да съществува, като свободен човек.

Иван Вазов е автор на близо двеста творби разказна проза / фрагменти, скици, разкази, очерци/.Сред шедьоврите на българския разказ са "Иде ли", "Апостолът в премеждие", "Дядо Йоцо гледа", "Една българка". Много са о

Вазов дебютира като белетрист с мемоарния очерк "Не отдавна" (1881г.), а темата за миналото ще остане централна в творчеството му по-нататък. Особен интерес Вазов проявява към най-близкото минало:...