В повестта "Немили-недраги" Иван Вазов разкрива мъчителния живот на хъша, изпълнен с лишения и несгоди, но и с постоянна мисъл да се жертва за свободата на България. Когато се налага да се занесе важно писмо до Апостола на свободата, укриващ се.

Вазовият лирически цикъл „Епопея на забравените” отразява големия творчески конфликт на поета с духовните реалности на следосвобожденска България..

Първите десетилетия след Освобождението са свързани с редица разочарования за България. Най-общо този период може да бъде наречен "време на излъганите надежди".

Аз живея в България.Това е моята страна. Тук са се родили Ботев, Левски и други велики българи, дали живота си за нашата свобода....

Както и други национални шедьоври, влезли в съкровищницата на световната литература — както "Пан Тадеуш" на Мицкевич, както "Клетниците" на Юго — най-хубавият роман за България е писан в изгнание.

В цялото си творчество Иван Вазов възвеличава образа на България. Писателят-родолюбец не може да се примири с мисълта,че някой бъгари след Освобождението бързо забравят свещеното си минало и език.

Цялото творчеството на Иван Вазов е подчинено на България и на всичко онова, под което разбираме "родно". Фигурата на Иван Вазов е неразривна част от духовното пространство на България и сакрализира националната ни идентичност по неповторим начи

Обичта към България и към всичко, което се включва в понятието Родина, определя насоките на Вазовото творчество. Отечеството за твореца е онзи свещен идеал, в името на който човек трябва да живее, да работи, да се бори и дори да даде най-скъпото...

В представата на българина Балканът никога не е бил само географско понятие. Битките, които средновековна България неведнъж печели в проходите му, убежището, което той дава на хайдушките чети по време на робството...

Иван Вазов дарява българската литература с безсмъртни произведения. Художествените му текстове възпяват красотата на отечеството, отразяват българската история, пресъздават народната участ, изграждат достойни образи на България и на българите.