Всяка национална литературна творба изгражда герои - светци, отдали живота си в името на най-висшия и най-достоен идеал - свободата на род и родина.Несъмнено сред галетията литературни герои, пример на жертвоготовност, средищно място заема Странджата...

Ако приемем, че "Под игото" е книгата, изиграла най-важна роля в духовното битие на нашия народ през последния век, то от това най-разпространено схващане произтичат поне няколко основни извода...

"Политическа зима" е сред най-мащабните като политическо мислене и най-типичните за Ботевата гражданска позиция и художествено-публицистична поетика фейлетони.

С думите "Жив е той, жив е!" започва най-великата българска песен за борбата срещу робството. Тези думи наблягат в началото, но замират в края на изречението.

Л. Каравелов твори по време на Българското Възраждане, когато най-важно за обществото е Освобождението от робството. Но за да променят живота си, хората най-напред трябва да се вгледат в себе си, в домашния си свят и да пожелаят да се разделят с онези...

Един от най-четените разкази на Иван Вазов е "Една българка". Поколения българи откриват в него човешката добрина, християнското милосърдие, подвига на една обикновена жена.

Алеко Константинов е роден в град Свищов на 1 януари 1863 година в заможно българско семейство с аристократичен привкус Бащата на Алеко Константинов – Иваница Хаджиконстантинов е сред най-видните и тежки свищовски търговци...

Личността, животът и творчеството на Ботев могат да бърат изразени с една дума: борба. Борбата на Ботев се диктува от епохата, в която живее. Най-общото определение на тази епоха е: национално робство, политически гнет, социална несправедливост.

Като че ли най - силната, най - гневната си присъда над философията на търпението и примирението Ботев е формулирал с това убийствено и трагично - пророческо "чакаме и ний ред за свобода!"...

На пръсти се броят онези българи, които с целият си живот до най-върховна степен са въплатили в себе си положителните качества и мъдростта на своя народ и още приживе са заслужили правото директно да се обръщат към народа си, а след смъртта си продължават