Поезията на Христо Ботев е създадена в най-драматичното време на националноосвободителните борби на българския народ...

Поемата "Изворът на Белоногата" на П.Славейков е мост между времето на новите идеи и фолклорното творчество, съхранило мъдростта на миналото. В нея звучат посланията на възрожденската епоха, като се долавят и западноевропейски баладични мотиви.

Поемата "Изворът на Белоногата" на П.Славейков е мост между времето на новите идеи и фолклорното творчество, съхранило мъдростта на миналото. В нея звучат посланията на възрожденската епоха, като се долавят и западноевропейски баладични мотиви.

Паисий Хилендарски е един от най-големите автори в Българската възрожденска литература. Най-прочутата му творба е "История славянобългарска"...

Хилендарският монах създава своята "История славянобългарска", за да пробуди в българите най-святата добродетел-родолюбието, и осъди безпощадно отцеругателството и родоотстъпничеството.

Това е една от най-популярните оди от "Епопея на забравените", задължителен момент в националния ни художествен репертоар.

Липсата на "борческа" конкретизация и определянето му като "първо", "ранно" изтласкват стихотворението "Майце си" в периферията на масива от Ботеви текстове или в най-добрия случай го превръщат в подстъп към тях.

В повестта "Маминото детенце” Каравелов поставя важни въпроси, свързани със смисъла на човешкото съществуване, с факторите, които формират човека и най-вече възпитанието на младото поколение, от което зависи съдбата на нацията..

Най-общо казано, стихотворението "Моята молитва" обсъжда начина, по който е устроен светът, принципите и законите на неговата направа. Фигурата на Бога е използвана като название на онази сила, която е създала и вековно поддържа наредбите...

Поемата "На прощаване" от Христо Ботев е най-драматичната мържка изповед преди освобождението. В нея лиеическия герой прави най-достойния житейски избор, като избира пътя на борбата пред безличното робско съществуване.