Българският народ между мрака и светлината "Паисий",Иван Вазов. Наранен и разочарован от деморализацията на българското общество и настъпилата забрава на великото историческо минало, в първите години след Освобождението, Вазов създава цикъла &qu

Главно място в романа е за подготовката на Априлското въстание, и това не е случайно, защото тогава съзнанието на българина се променя.

За Иван Вазов природата не е обикновена литературна тема. Тя е хармонията в неговия интимен свят - въздига и успокоява душата му, изостря сетивата към красивото и доброто....

Израстването на народа и духовното му освобождение. Интерпретация на текста на главата "Пиянство на един народ".

Като духовен водач на народа, забравил своите идеали след Освобождението, Вазов се наема да възроди образите на онези герои, дали живота си в името на Отечеството...

Започва с описание на нощна Браила – нощта, пустите браилски улици, студената декемврийска мъгла. Потискащо, мрачно настроение, внушено чрез повторението на думите "мъгла","мрак", "мрачна", пустееха". Метафорите "за

Вазовите творби, особено онези от тях, писани на водораздела между освободителния за България XIX век и началото на новото XX столетие, са винаги съзвучни с търсенето на хуманна справедливост както от страна на обществото, така и от самия поет.

Пълен преразказ по стандард, изискван в хуманитарна гимназия. По романа на Вазов за Априлското въстание.

Негативната страна на предосвобожденския живот нами-ра своето художествено въплъщение в повестта "Чичовци". В нея се редуват комични положения и конфликти, които ни представят бита, нравите и взаимоотношенията на едно малко градче.

“Паисий” на Иван Вазов е една от 12-те оди в цикъла “Епопея на забравените”. Цикъл, който още с броя на съставящите го творби насочва към особената числова символика - за прабългарите времето се разделяло на цикли, в които един период обхващал 12 години.