Робството и свободата са основни мотиви в повествованието. Противопоставени като конкретни пространствени и времеви стойности, те характеризират светоусещането и духовната същност на героите.

Идеята на разказа подчинява всичко на себе си – и заглавието, и мотото, и случката с нейните епизоди, и композицията, и героите, и описанието на персонажа, и пейзажа.

Героите на Вазов от повестта "Немили-недраги" са странни и чудати хора,които силно и страстно обичат родината си,а живеят в чужбина; обичат живота, а мечтаят да се разделят с него в борбата за извоюване на свободата. Финалът обогатява представя.

Базовото художествено изображение на "лудите" - романтични герои, идеолози на бунта, които се противопоставят на робското примирение и покорство; възвишеният идеализъм на революционерите, чиято апостолска мисия се извисява над егоистичната житей

Базовото художествено изображение на „лудите" - романтични герои, идеолози на бунта, които се противопоставят на робското примирение и покорство; възвишеният идеализъм на революционерите, чиято апостолска мисия се извисява над егоистичната житейска..

В петата част на разказа "Една българка" Вазов разказва за пътя към доброто, което баба Илиица желае да извърши, спасявайки четника. Главата е кулминационна, защото разкрива опасностите и изпитанието, които грозят героите на разсъмване.

Цикълът от 12 стихотворения под общото название "Епопея на забравените", възпяващи звездните мигове и героите титани на "най-българското време" от националната история...

Човек сам избира как да прекара живота си-да живее пълноценно като остави следа след себе си или да живее безгрижно, като бездейства и не си поставя високи цели. Нено и Неновица , героите от повестта "Маминото детенце” , са избрали второто....

Героите на Вазовата повест "Немили-недраги" са на пръв поглед странни личности. Те силно и искрено обичат отечеството си, а живеят в чужда земя. Обичат живота, а са готови да се разделят с него, за да извоюват свободата на своята поробена родина

Иван Вазов озаглавява повестта си „Немили-недраги", защото този стих от Ботевата поема „На прощаване" най-точно и синтезирано отразява съдбата на героите, принудени да водят живот, изпълнен с лишения и унижения извън пределите на родината си.