Героите на Вазов от повестта "Немили-недраги" са странни и чудати хора,които силно и страстно обичат родината си,а живеят в чужбина; обичат живота, а мечтаят да се разделят с него в борбата за извоюване на свободата. Финалът обогатява представя.

Героите на Вазовата повест "Немили-недраги" са на пръв поглед странни личности. Те силно и искрено обичат отечеството си, а живеят в чужда земя. Обичат живота, а са готови да се разделят с него, за да извоюват свободата на своята поробена родина

Героите в Косачи търсят отговор на вечните въпроси за смисъла на живота,за силата на любовта, за доброто и злото. В свят на бедност и мизерия, на сиромашия и недоимък, се откроява приказното, което дава възможност на човек да открие и защити онези високи.

В годините, когато героите на нашето Възраждане са пред пълно забвение, Вазов, усамотен в своята къща в Пловдив, в прилив на неудържимо вдъхновение написва цикъла „Епопея на забравените”. Създава пантеон за забравените герои....

Иван Вазов озаглавява повестта си „Немили-недраги", защото този стих от Ботевата поема „На прощаване" най-точно и синтезирано отразява съдбата на героите, принудени да водят живот, изпълнен с лишения и унижения извън пределите на родината си.

Чрез физическите портрети на хъшовете Вазов е успял да разкрие реалното състояние на героите - тежкият емигрантски живот ги е състарил преждевременно, в някакъв момент усещаме дори обречеността им, но у тях има сила, която може да ги преобрази.

В петата част на разказа "Една българка" Вазов разказва за пътя към доброто, което баба Илиица желае да извърши, спасявайки четника. Главата е кулминационна, защото разкрива опасностите и изпитанието, които грозят героите на разсъмване.

Цикълът от 12 стихотворения под общото название "Епопея на забравените", възпяващи звездните мигове и героите титани на "най-българското време" от националната история...

Идеята на разказа подчинява всичко на себе си – и заглавието, и мотото, и случката с нейните епизоди, и композицията, и героите, и описанието на персонажа, и пейзажа.

Когато представя войната, Йовков бяга от всякаква едностранчивост. Като цяло той осмисля войната като зло, но присъствието й в творчеството му включително и в "Последна радост" е многопланово. Героите от разказа приемат обявяването на в...