Напрегнато раздвоен в единството си, лирическият човек у Ботев умее не само силно да люби и мрази - той умее властно, мъжки, силно до вик да говори и властно, мъжки да задавя вика в гърлото си и да замълчава...

На финала на "История славянобългарска", в елегичното "на прощаване" със загубения рай на българското се очертава силуета на страдащия човек: "Така хората имали скръб върху скръб и жалост върху жалост".

Съдържание – какво става във всяка глава накратко... Част първа: 1. Гост: Описание на навиците на едно чорбаджийско семейство – това на чорбаджи Марко. Той е благ човек, макар и неучен, той е мъдър...

Самият Ботев споделя: " Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълен смисъл на думата, а който умре за свободата, той не умира само за своето отечество, а за всичкия свят."

Голямата тема на Вазовото творчество са България и българинът. Авторът се вълнува от различните му аспекти – историята, духовността на българския човек, езика, природата.

Интерпретацията на Вазовата повест кръжи около две теми: съграждането на образ на чичовското - едновременен и противоположен на "хъшовското". И от друга страна - люшканията на литературния изказ, отношението човек-слово-свят (Галин Тиханов)...

Композиционният ред на "Епопеята" е подчинен на замисъла тя да бъде тържество на народностния дух.

Българският свят през погледа на Алековите фейлетони Алеко Консантинов е човек с екстравертна нагласа, чийто позиции за творчество идват от вън - от обществената и природна действителност и се изразяват с образен материал, зает от и отразяващ тази...

Стихотворенията на Христо Ботев най-често са изповед-обръщение към близък човек за споделяне на най-интимни мисли и чувства. В "На прощаване" тази форма въздейства силно върху читателя, защото чрез нея лирическият герой се разкрива...

Битът в романа "Под игото", преломът в психиката на мирния патриархален човек, героите в романа и пиянството на един народ.