Сравнение между източниците, които е ползвал Петко Славейков при написването на "Изворът на Белоногата" и фолклоризираните части на произведението...

Поемата "Изворът на Белоногата" на П.Славейков е мост между времето на новите идеи и фолклорното творчество, съхранило мъдростта на миналото. В нея звучат посланията на възрожденската епоха, като се долавят и западноевропейски баладични мотиви.

Поемата "Изворът на Белоногата" на П.Славейков е мост между времето на новите идеи и фолклорното творчество, съхранило мъдростта на миналото. В нея звучат посланията на възрожденската епоха, като се долавят и западноевропейски баладични мотиви.

Гласът на поета и неговите послания към читателя са чути и в стихотворението "Псалом на поета", което е част от сборника му "На Острова на блажените".

Гражданската лирика на Славейков заема особено място в цялостното му творчество. Тя е ярко свидетелство за тревогите на епохата и за омонастроенията на българската интелигенция, която чувства своя дълг към отечество и народ като първостепенна духовна...

С елегията "Майце си" Ботев поставя началото на гениалното си творчество. Стихотворението е написано в Одеса и излиза през 1867г. във вестник "Гайда", редактиран от Петко Славейков.

ЛИС върху образът на Гергана от “Изворът на белоногата” на Петко Р. Славейков.

При търсенето на дълбинните философски и митопоетически пластове в "Изворът на Белоногата" на Петко Р. Славейков почти без изключение се отделя внимание върху връзката на поемата с мита за вграждането.

Символиката на Пътя е древна, свързана е с познанието и себепознанието. В античната литература пътуването е изпитание, приключение на духа, например митовете за похода на аргонавтите, пресъздадени в поемата на Аполоний Родоски "Аргонавтика".

С елегията "Майце си" Ботев поставя началото на гениалното си творчество. Стихотворението е написано в Одеса и излиза през 1867г. във вестник "Гайда", редактиран от Петко Славейков.