Стихотворението "На прощаване" е емоционална изповед, молба за прошка на сина-бунтовник, тръгнал по опасния път на революцията.За поета майката е мил и свиден образ, обожествен като икона, пред която той се моли .

Пътят на борбата е страшен. Това е път на риска, на страданието и може би на смъртта в името на най-великия човешки идеал – свободата.

Главният мотив в стихотворението е борбата на лирическия Аз срещу злото, изобразено чрез противниците на идела за свобода. Картината на българското робство е разгрърната в картина на световното робство. Гневът е насочен не толкова срещу тиранина...

Сякаш Ботев е живял целия си живот и е написал всичките си стихотворения,за да може да сътвори този шедьовър,който му отрежда достойно място сред най-големите имена в световната поезия.

Творческа история - според някои изследователи стихотворението е написано в края на 1868 г. или началото на 1869 г., когато сред българската емиграция в Румъния след разбиването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа надделяват апатията ...

Настоящата статия направи опит да извърши анализ на последното Ботево стихотворение, съсредоточавайки се върху неговия смислов свят..

Основоположникът на философията на живота, призваният да открие истината Фридрих Ницше в един от неподражаемите си афоризми постулира, че "В човека са съединението и творението, и творецът, хаосът, изобилието, но и ваятелят."

Поемата "На прощаване" представлява въздействаща лирична изповед на героя.Творческото въображение на поета "прекосява" разстоянието, което разделя бутовника...

Стихотворението "На прощаване" от Христо Ботев разкрива един от най-тежките периоди за българския народ-турското робство.

Мястото и важността на този образ в Ботевата поезия едва ли се нуждаят от специално доказване.Към майката се обръща героят в минути на раздвоение и душевна тревога, нейното съпричастие осветява радостта и скръбта.Безспорно е, че присъствието й в стихове..