Същността на Вазовата стихосбирка "Епопея на забравените" има за отправна точка съвремието на поета.

Като родолюбец от възрожденски тип Иван Вазов дълбоко преживява обезценяването на нравствените стойности в българското общество след Освобождението. Писателят е разтревожен от равнодушието към хули за нашето минало и език...

Обгърнали две епохи от българската история, отворени за многообразието на живота, обхванали широк спектър човешки настроения и чувства, изключително богати на мотиви, образи и ритми, стиховете на Вазов изграждат поетическа вселена със свой ясно изразен..

Одата "Опълченците на Шипка" е силно художествено творение, в което авторът прославя храбростта, смелостта и изключителното жертвено родолюбие на опълченците...

Вазовото творчество е символът на единство между поет и народ. Да живее с пулса на Родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа - това Вазов счита за свой неотменен дълг.

Името на Вазов бе и ще устане символ на народна гордост,и символ на българската литература,защото неговото име е устанало и до ден днешен в историята като идол на българската възрожденска литература.

Първоначално Вазов публикува повестта "Чичовци" в пет последователни броя на в. "Зора" от 1885 г. и поставя мото"Див глог питомно грозде не дава"...

Баба Илийца осъзнава потребността да поеме страшния риск и да приюти преследвания четник в своя дом, докато раната му заздравее и опасността от залавяне отмине.

За поета българският език е "свещен" именно защото е език на дедите, защото столетия е осъществявал приемствеността в народностното самосъзнание и в епохите на робство е поддържал живота на една неунищожима духовна сила.

В одата "Опълченците на Шипка" Вазов си поставя художествената задача да възпее подвига на българските опълченци и руските войни, участвали в една от решителните битки на Руско-турската война. Прославяйки безпримерната им смелост и героичния и