Разсъждение върху вазовия роман "Под игото"............

Защо наричаме този роман епопея за пробуждането на българския народ?

Вазовото творчество е символ на единство между поет и народ. Да живее с пулса на родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа това Вазов счита за свой неотменен дълг.

Цикълът от 12 стихотворения под общото название "Епопея на забравените", възпяващи звездните мигове и героите титани на "най-българското време" от националната история...

За всеки, който схваща творбата като уравновесена, хармонична и вътрешно обусловена цялост, този обширен повествователен отрязък изглежа като неуместно и неприлично "чуждо тяло", разсичащо със своите литературни излишества прекрасната органика н

Кратък анализ на "Под игото" - сюжетна линия и главни герои.

Ако приемем, че "Под игото" е книгата, изиграла най-важна роля в духовното битие на нашия народ през последния век, то от това най-разпространено схващане произтичат поне няколко основни извода...

Ентусиазмът им е голям. Техните действия и усилия показват, че те наистина искат да бъдат част от "достойното" общество, да знаят нещо повече за света около тях и да се развиват като хора и личности.

Както и други национални шедьоври, влезли в съкровищницата на световната литература — както "Пан Тадеуш" на Мицкевич, както "Клетниците" на Юго — най-хубавият роман за България е писан в изгнание.

Ретроспективната национална библиография (РНБ) е първата форма, под която възниква националната библиография (НБ) в света. Тя възниква през XVI в. и е сложно културно явление, обусловено от историческото формиране на нациите като отделни социални единици.