Смъртта на Странджата - една свята смърт - Иван Вазов

Иван Вазов изгражда картината на емигрантския живот чрез съдбата на своите герои.

Природата е източник на поетическо вдъхновение за много поети. Горещ неин поклонник в българската литература е народният поет Иван Вазов. Природата за него е най-съвършеното божие творение, по-съвършено и от човека...

Още приживе наричат Иван Вазов "Патриарх на бългаската литература". Тази титла си остава краткото образно определение на неговото централно място в нашата литературна история и неговото непреходно значение на национален класик...

Иван Вазов написва одата "Българският език" в отговор на твърденията, е езикът ни е груб и неизразителен. За поета е въпрос на национална чест да отстоява правото на нашият език да съществува и да се развива.

Повестта "Немили-недраги" от Иван Вазов има автобиографичен характер.

Летописец на националните съдбини, в цялото си творчество Иван Вазов е "жива история" и "отзвук на духа народни", с многостранната и богата интерпретация на българския бит и душевност.

Времето като художествена категория в поезията на Иван Вазов е условие за творческо интерпретиране на националноисторическата съдба на народа. Твърде висока е личната оценка на поета за преживените векове на робство. Те имат свой исторически финал...

Иван Вазов, написвайки разказа си "Една българка", разкрива силата на духа на една българска жена, която е изправена пред труден избор

Съчинение-разсъждение върху "Дядо Йоцо гледа" на Иван Вазов.