Поезията на Христо Ботев е най-високият връх в развитието на българската възрожденска литература. И същевременно между Ботев и останалите ни възрожденски писатели стои цяла пропаст.

България има в своята история и в своята география много върхове. И Христо Ботев не е просто един от тях, той е най-високият. Тя имаше нужда от него и го роди. Той беше потребен за революцията и тя го създаде.

Гениалността на големия български поет и революционер Христо Ботев е ясно изразена във всяко едно от произведенията му, но елегията "Обесването на Васил Левски" я затвърждава по възможно най-силния и убедителен начин...

Лирическият герой в поемата на Христо Ботев "На прощаване" е верен на избрания от него път към свободата на народа.

В поемата "На прощаване" Христо Ботев изповядва най-съкровените чувства на бунтовника-революционер от времето на националноосвободителните борби.

Фигурата на Христо Ботев се откроява в българската литературна история по неповторимия начин, присъщ на гения.

Стихотворението "На прощаване", написано през 1868 година от Христо Ботев разкрива един от най-тежките периоди за българските емигранти – турското робство. В него поетът вижда собствената си съдба, свободата и смъртта.

Стихотворенията на Христо Ботев най-често са изповед-обръщение към близък човек за споделяне на най-интимни мисли и чувства. В "На прощаване" тази форма въздейства силно върху читателя, защото чрез нея лирическият герой се разкрива...

Кратък отговор на литературен въпрос- какъв е мотивът за майчината клетва в творбата на Христо Ботев "Пристанала".

Племенна и борческа натура, Христо Ботев извайва в своята поезия обаятелния образ на бореца за народна свобода, разкрива сложната му и богата душевност, неговите помисли, чувства, вълнения, идеали.