Главно място в романа е за подготовката на Априлското въстание, и това не е случайно, защото тогава съзнанието на българина се променя.

В романа "Под игото", Иван Вазов описва състоянието на българското общество в месеците преди и по време на Априлското въстание. Авторът сравнява това състояние на българския дух като "пиянството на един народ".

Летописец на националните съдбини, в цялото си творчество Иван Вазов е “жива история” и “отзвук на духа народни”, с многостранната и богата интерпретация на българския бит и душевност..

В основата на немалко критически концепции за "Pод игото" лежи схващането за билатералната същност на този роман.

България и до днес избива комплекси за това, че е била под робство, че е била твърде дълго под робство. И не се опитва да забрави това, а тъкмо напротив.....

Вазовото творчество е символ на единство между поет и народ. Да живее с пулса на родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа това Вазов счита за свой неотменен дълг.

Вазовото творчество е символ на единство между поет и народ. Да живее с пулса на родината, да въплъти в стиховете си всеки трепет на народната душа, това Вазов счита за свой неотменен дълг.

Анализ на главата "Гост" - "Под Игото" Животът през Възраждането е тема на много художествени произведения. Но едва ли има по-вдъхновено свидетелство за писателски усет, национален колорит и дълбок поглед върху народопсихологията...

Чорбаджи Марко Иванов е заможен, с положение и авторитет в Бяла черква. В първата глава "Гост" действието се развива по време на вечеря в дома му. Челядта е многобройна, чорбаджията е в добро разположение на духа...

Голямата тема на Вазовото творчество са България и българинът. Авторът се вълнува от различните му аспекти – историята, духовността на българския човек, езика, природата.