Същността на Вазовата стихосбирка "Епопея на забравените" има за отправна точка съвремието на поета.

Иван Вазов се появява на сцената на българската литература не само за да приеме върху плещите си прозвището патриарх на българската литература, но и за да заяви двете основни посоки, в които трябва да си движи творецът...

Образите изградени от Вазов в цикъла "Епопея на забравените" са романтично-величави, идеализирани. Акцентът е поставен върху тяхната духовна същност и това извосява тези образи до святост.

Вазов пише "Епопея на забравените" и я озаглавява епопея, но това не е жанрово понятие, защото творбите са оди - прославят и вазхваляват забравените от народа балгарски герои.

Творческа история: Подтик за създаването на цикъла е следосвобожденската действителност, която разочарова Вазов и го кара да реагира срещу забравата, не толкова на самите възрожденци, колкото на техните идеали...

Анализ на образа - в детайли и подробно. Последователно проследяване на авторовата интенция и основните характеристики на героичния и неподражаем образ на лирическия герой.

Подвигът-саможертва в „Кочо” също носи признаци на изключителното, на необикновения, титаничен подем на духа в борбата за възвишени човешки ценности...

Чрез своята повест "Немили – недраги" Иван Вазов дава на съвремениците си пример за висока нравственост, истински патриотизъм и жертвоготовност в името на Отечеството.

Иван Вазов изобразява героично време и героични характери. Неговите хъшове са едни от най-светлите образи в българската литература.

В своята повест "Немили- недраги" Иван Вазов пресъздава увлекателно и достоверно тежкото и мъченическо битие на българските хъшове в Браила.