Христо Ботев създава дълбоко национална и самобитна поезия, което ни най-малко не намалява нейната общочовешка значимост.

Епохата, в която е написано стихотворението – Възраждането, когато доминиращата (основната) тема в литературата е свободата.

В цялото Ботево творчество неизменно присъства идеята за свободата. В художествения свят на поета тя придобива мащабите на свръхценност, която осмисля житейската позиция на личността.

Идеята за величието на саможертвата в името на свободата е родила венеца на поетическото дело на Христо Ботев – величавата ода – балада "Хаджи Димитър".

Свободата като ценност е една от основните идиелогически мотиви на българската литература.Тя е основен фактор,без който животът е невъзможен.Началото на този мотив намираме още през Възраждането,поради необходимостта от освобождаване на българската нация.

Моят свят - това не е просто пространството, в което съществувам, а нещо много повече - моите чувства, преживявания, емоциите, които изпитвам в момент на радост и тъга, всичко онова, което е важно за мен...

Христо Ботев е достоен представител на националния ни гений. Той притежава рядко срещани личностни качества. Той е рожба на своята епоха, характерна с революционния си кипеж! Подире си оставя следа, която всява у хората желание за победа и по-достоен...

Робството при Ботев е осакатяване, унижаване на човешкото достойнство, принизяване не само на материални и духовни ценности, но и на основни християнски постулати, а свободата е свръх ценност.

Опитвали ли сте някога да потьрсите из гьнките на паметта си оня прьв тласьк, който е оформил в сьзнанието ви величавите образи на Левски,Раковски,Паисий?...

В своята поезия Ботев изразява както революционните си стремежи, така и личните си вълнения.Пресъздавайки облика на епохата, той разглежда проблемите не само за робството и свободата, революцията, подвига и саможертвата...