„История славянобългарска” е написана от светогорския монах Паисий Хилендарски през века на Просвещението,а именно 18 век.Тя е емблематичен текст в който се утвърждават ключовите понятия за националната ни идентичност: народ – език – отечество...

Разработка на тема по литература. Обръща се внимание на поуката скрита в "История славянобългарска" на Паисий за днешните българи.

Аз, Паисий йеромонах..."Човешкият АЗ е главната единица на рода, на колективната сила, която преобръща хода на времето.Йеромонах Паисий поема отговорността да разкаже за тези преславни времена на рода български.

На границата на две епохи – Средновековие и Възраждане – Паисий е първият, осъзнал съдбовното значение на рода и на езика за съхраняване на българската идентичност...

Характерна специфика притежават много от творбите в "Епопея на забравените", каквато е например одата "Паисий". Тук Вазов ни запознава с историческа личност, с цел да я запази в съзнанието ни, в съзнанието на българския народ...

Българският народ между мрака и светлината "Паисий",Иван Вазов. Наранен и разочарован от деморализацията на българското общество и настъпилата забрава на великото историческо минало, в първите години след Освобождението, Вазов създава цикъла &qu

“Паисий” на Иван Вазов е една от 12-те оди в цикъла “Епопея на забравените”. Цикъл, който още с броя на съставящите го творби насочва към особената числова символика - за прабългарите времето се разделяло на цикли, в които един период обхващал 12 години.

Новата българска литература започва с периода на Възраждането. Време на скъсване със средновековния мироглед, преодоляване на религиозно-феодалната концепция за света...

Учебният материал е представен в час по литература. На учениците е предложена любопитна информация за личността и за произведението на Паисий. Предложена е и работа с текста на Паисиевото произведение...

Стил на поемата - тя носи печата на тържествено-приповдигнатия "одически" стил...........