Фигурата на Христо Ботев се откроява в българската литературна история по неповторимия начин, присъщ на гения. Въпреки че не съществува еднозначна формулировка на представата за гениалност, не могат да бъдат отречени някои характеристики на това понятие..

Обгърнали две епохи от българската история, отворени за многообразието на живота, обхванали широк спектър човешки настроения и чувства, изключително богати на мотиви, образи и ритми, стиховете на Вазов изграждат поетическа вселена със свой ясно изразен..

Цикълът от 12 стихотворения под общото название "Епопея на забравените", възпяващи звездните мигове и героите титани на "най-българското време" от националната история...

Паисий Хилендарски "История Слявянобългарска" В "История Славянобългарска" Паисий Хилендарски засяга проблема за народността като дава един от задължителните компоненти, за оформяне на нацията...

Иван Вазов написва поетичния цикъл "Епопея на забравените" няколко години след Освобождението, когато дистанцията на времето му позволява да преосмисли цяла една епоха от българската история - епохата на Възраждането...

България има в своята история и в своята география много върхове. И Христо Ботев не е просто един от тях, той е най-високият. Тя имаше нужда от него и го роди. Той беше потребен за революцията и тя го създаде.

Летописец на националните съдбини, в цялото си творчество Иван Вазов е "жива история" и "отзвук на духа народни", с многостранната и богата интерпретация на българския бит и душевност.

Иван Вазов дарява българската литература с безсмъртни произведения. Художествените му текстове възпяват красотата на отечеството, отразяват българската история, пресъздават народната участ, изграждат достойни образи на България и на българите.

Основен обект на неговото творческо вдъхновение е родината. Това понятие е тясно свързано с родното слово.То събира в едно земя,хора,история.традиция,национална съдба.Някой поет не е обичал тъй дълбоко и горещо езика ни и не го е възпял с тъй чист...

Творческа история: Подтик за създаването на цикъла е следосвобожденската действителност, която разочарова Вазов и го кара да реагира срещу забравата, не толкова на самите възрожденци, колкото на техните идеали...