Поет и общество в лириката на Иван Вазов - кандидат-студентска тема..

За Иван Вазов природата не е обикновена литературна тема. Тя е хармонията в неговия интимен свят - въздига и успокоява душата му, изостря сетивата към красивото и доброто....

Лиричните настроения в творчеството на Иван Вазов през последните две десетилетия на XIX век са силно повлияни от личните преживявания на поета, раздвоен между героизма на миналото и срама от настоящето. Времето живее с контрастните измерения на епохата..

В годините, когато героите на нашето Възраждане са пред пълно забвение, Вазов, усамотен в своята къща в Пловдив, в прилив на неудържимо вдъхновение написва цикъла „Епопея на забравените”. Създава пантеон за забравените герои....

Започва с описание на нощна Браила – нощта, пустите браилски улици, студената декемврийска мъгла. Потискащо, мрачно настроение, внушено чрез повторението на думите “мъгла”,”мрак”, “мрачна”, пустееха”. Метафорите “задушаваше”, “отровния дъх"....

Пълен преразказ по стандард, изискван в хуманитарна гимназия. По романа на Вазов за Априлското въстание..

Вазовите творби, особено онези от тях, писани на водораздела между освободителния за България XIX век и началото на новото XX столетие, са винаги съзвучни с търсенето на хуманна справедливост както от страна на обществото, така и от самия поет.

“Паисий” на Иван Вазов е една от 12-те оди в цикъла “Епопея на забравените”. Цикъл, който още с броя на съставящите го творби насочва към особената числова символика - за прабългарите времето се разделяло на цикли, в които един период обхващал 12 години.

Одата "Българският език" е оформена като обръщение, защото предпочетената от Вазов структура дава добра възможност да се споделят съкровени мисли и чувства.

В романа си "Под игото" Иван Вазов разкрива духовно-психологическите измерения на най-драматичното историческо събитие преди Освобождението - Априлското въстание, превърнало се в един от звездните мигове в бъгарската история.