За Иван Вазов природата не е обикновена литературна тема. Тя е хармонията в неговия интимен свят - въздига и успокоява душата му, изостря сетивата към красивото и доброто....
Лиричните настроения в творчеството на Иван Вазов през последните две десетилетия на XIX век са силно повлияни от личните преживявания на поета, раздвоен между героизма на миналото и срама от настоящето. Времето живее с контрастните измерения на епохата..
В годините, когато героите на нашето Възраждане са пред пълно забвение, Вазов, усамотен в своята къща в Пловдив, в прилив на неудържимо вдъхновение написва цикъла „Епопея на забравените”. Създава пантеон за забравените герои....
Започва с описание на нощна Браила – нощта, пустите браилски улици, студената декемврийска мъгла. Потискащо, мрачно настроение, внушено чрез повторението на думите “мъгла”,”мрак”, “мрачна”, пустееха”. Метафорите “задушаваше”, “отровния дъх"....
Вазовите творби, особено онези от тях, писани на водораздела между освободителния за България XIX век и началото на новото XX столетие, са винаги съзвучни с търсенето на хуманна справедливост както от страна на обществото, така и от самия поет.
“Паисий” на Иван Вазов е една от 12-те оди в цикъла “Епопея на забравените”. Цикъл, който още с броя на съставящите го творби насочва към особената числова символика - за прабългарите времето се разделяло на цикли, в които един период обхващал 12 години.
Одата "Българският език" е оформена като обръщение, защото предпочетената от Вазов структура дава добра възможност да се споделят съкровени мисли и чувства.
В романа си "Под игото" Иван Вазов разкрива духовно-психологическите измерения на най-драматичното историческо събитие преди Освобождението - Априлското въстание, превърнало се в един от звездните мигове в бъгарската история.