Пътят на борбата е страшен. Това е път на риска, на страданието и може би на смъртта в името на най-великия човешки идеал – свободата.

Главният мотив в стихотворението е борбата на лирическия Аз срещу злото, изобразено чрез противниците на идела за свобода. Картината на българското робство е разгрърната в картина на световното робство. Гневът е насочен не толкова срещу тиранина...

Сякаш Ботев е живял целия си живот и е написал всичките си стихотворения,за да може да сътвори този шедьовър,който му отрежда достойно място сред най-големите имена в световната поезия.

Творческа история - според някои изследователи стихотворението е написано в края на 1868 г. или началото на 1869 г., когато сред българската емиграция в Румъния след разбиването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа надделяват апатията ...

Христо Ботев тръгва по пътя на безсмъртието само с двадесетина стихотворения, но те са шедьоври, защото звучат общочовешки с идеите за борбата и за свободата като висша ценност и нравственост...

Роден и израснал в робска България, Ботев неминуемо носи в душата си виденията на ужасите от народните страдания, страховете от възможното трагическо бъдеще- за себе си като личност, за народа като общност.

Етапи в духовното израстване на Ботев. Идеята за саможертвата и превръщането й в главна цел на живота му.

Настоящата статия направи опит да извърши анализ на последното Ботево стихотворение, съсредоточавайки се върху неговия смислов свят..

Основоположникът на философията на живота, призваният да открие истината Фридрих Ницше в един от неподражаемите си афоризми постулира, че "В човека са съединението и творението, и творецът, хаосът, изобилието, но и ваятелят."

Картината на победното завръщане-"На прощаване", Христо Ботев.