Човекът е личност не като социално същество (философско есе)...

Човекът е мяра на всички неща този ренесансов принцип е част от големия механизъм

Можем ли да променим съдбата си? Никой не може да знае, докато не опита. Може би хората, на които ние искаме да приличаме и се възхищаваме са тези, които са пробвали. Какво ни коства опитът - нищо, но защо никой не опитва да бъде различен?...

Понятието „смисъл” е многозначно. То се използва едновременно в значение на „вътрешно съдържание на нещо”, „разумно основание”, „цел”, „назначение”, „крайна цел”, „ценност на нещо” и т. н.

Еволюцията на човешката цивилизация през вековете е безспорен факт. В дългосрочния ход човекът успява да укрепи естествения и животински свят и да го използва в своя полза. Той създава една перфектна система комуникация, език и организирани общества...

Осмисляйки заглавието, в моето съзнание се пораждат няколко въпроса: какъв е човекът, достигнал до тези прозрения и какъв е поводът да стигне до тях...

Човекът съществува, вярвайки в непосредствения опит, в истината. За тази цел е необходимо да изследва природата, да се замисли за нея сериозно и задълбочено, като се вглежда в себе се и осъзнае точните си измерения...

Човекът е социално животно, което преживява света посредством своята психика. Тя е явление, което възниква при срещата на две "тела" – едното е околната среда, а другото е нервната.

Проблемът за произхода на живота, за неговата същност и специфика са занимавали хората от дълбока древност. Застанал на върха на пирамидата на еволюционното развитие, човекът се опитвал да разкрие една от най – големите загадки на природата...

Терминът "индивидуализъм" има латинска етимология, произлиза от individuum, което означава "неделим", в различните леви или прокомунистически лингвистични справочници и речници се определя колкото относително различно, толкова и еднозн