Може би тези думи имат повече противници отколкото привърженици, защото всеки човек смята, че бедите не му се случват случайно. Хората винаги обвиняват някой друг за виновен, но понякога не осъзнават, че може би това е "съдбата"...

Човекът съществува, вярвайки в непосредствения опит, в истината. За тази цел е необходимо да изследва природата, да се замисли за нея сериозно и задълбочено, като се вглежда в себе се и осъзнае точните си измерения...

Еволюцията на човешката цивилизация през вековете е безспорен факт. В дългосрочния ход човекът успява да укрепи естествения и животински свят и да го използва в своя полза. Той създава една перфектна система комуникация, език и организирани общества...

Човекът е социално животно, което преживява света посредством своята психика. Тя е явление, което възниква при срещата на две "тела" – едното е околната среда, а другото е нервната.

Осмисляйки заглавието, в моето съзнание се пораждат няколко въпроса: какъв е човекът, достигнал до тези прозрения и какъв е поводът да стигне до тях...

Със създаването на света се появява и човекът. Още от раждането си той започва да се бори така да се каже със зъби и нокти за своето място в обществото. Преминава през много изпитания, за да се изгради като личност...

Животът е сложна игра. В нея човекът представлява пионката, която е най-важната част...

Хилядолетия наред човекът е изучавал Вселената съзерцателно . Мисълта му се е измъкнала от черупката на всекидневието и устремено се е втурнала към изумителното небе, към тайнствения свят на звездите......

Проблемът за произхода на живота, за неговата същност и специфика са занимавали хората от дълбока древност. Застанал на върха на пирамидата на еволюционното развитие, човекът се опитвал да разкрие една от най – големите загадки на природата...

Човекът заема особено място в света. Той не притежава цялата истина за нещата. За да потърси отговор на въпросите, които го вълнуват, за да открие истината за нещата, които го заобикалят...