Най-важният проблем в новата история на човечеството е проблемът за Христос, за неговата Голгота, за философията и морала на учението му. „Християнството е в основата и на българската духовност, на българското културно съзнание.

След поезията от всички изкуства театърът имаше най-дълбоко присъствие в живота и съдбата на големия български поет Пеньо Пенев.

Поезията на Никола Вапцаров е естетически феномен, който пренася посланията на една драматична епоха. Връзката с традицията е необичайна, тъй като се осъществява чрез множество скрити диалози с най-съществените художествени концепции...

Въпреки превратностите на историята, за която и самият Вапцаров говори в едно от най-известните си стихотоврения, творчеството му все още се радва на популярност, което впрочем беше и последното "обвинение" на литературната китика...

Йовков е в духа на романтичните традиции в класическата литература, използва един устойчив художествен модел, базиращ се върху успоредяване на идеята за духовното прераждане на грешника с идеята за смъртта като най-пълноценностна проява на изкуплението.

Всеки човек, изпаднал в отчаяние, най-често търси спасение от пробле-мите си сред втоплината и уюта на родния дом....

“На браздата” е един от програмните разкази на писателя, в които драмата на селсия труженик е показана с най-потресаващата й физиономия.

Това произведение представлява философски размисъл на поета за съдбата на един от най-великите хора, живели на този свят - композитора Бетховен, краят на живота на когото преминава в трагична за твореца глухота.