Алеко Константинов е роден в първия ден на Новата година-1 януари 1863 г. в Свищов. Епохата, в която живее и твори Алеко е време на груб материален интерес, стремеж към власт, жажда за богатство, кариеризъм и невиждана корупция, политическа демагогия

Пътеписът "До Чикаго и назад" на Алеко Константинов завладява съвременния читател с обективното и същевременно критично отношение на автора към американската действителност, такава, каквато той я вижда преди повече от сто години.

След като със своето заглавие то насочва читателя към конкретната, обществено злободневна трагедия на малкия и героичен народ, в по-нататъшния си развой то вече нито един път не използува определението "арменци"...

Той принадлежи към литературния кръг "Звено". Това е най-значителната "крепост" на втората вълна на българската модерна литература от началото на века.

Есе върху повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови".

Поезията на Лилиев вълнува и впечатлява със своята красота на изказа, мелодичност, благозвучие. В стиховете си поетът рисува един по-различен, по-хубав свят, устремен към доброто и духовното.

В повестта "Преди да се родя" разказвачът Ивайло Петров представя автобиографията си от особенна гледна точка – "преди" собственото си раждане. Той връща читателя към своето минало, като говори сякаш е бил свидетел на всички тези слу

Преодоляването на старото патриархално общество и семейно-битовите порядки и насочването към нова социална структура съставя идейно-тематичния център в повестта "Гераците".

Понятието "трагизъм" означава нещо печално, тъжно, гибелно, нещастно. Към изброените тълкувания Пейо Яворов добавя и понятието "страдание".

Пейо Яворов създава дълбока драматична поезия, която разкрива трагичния сблъсък на един устремен към хармония и спокойствие дух и невъзможността неговият порив да се случи в подвластния на битийното свят.