Повестта "Крадецът на праскови" потапя в един непознат свят на живота от първите десетилетия на ХХ век, когато страната ни е част от големия военен театър на три войни.

Смисълът на всяко заглавие и асоциациите, които то поражда, обикновено задават един предчетивен, отворен контекст на помислени и интуитивни очаквания, който смислово се изгражда и най-често се разширява в сложността на разчетените съдържателни внушения

Втората половина на 30-те и началото на 40-те години на XX век даряват българската литература с един голям талант. Това е Никола Вапцаров.

Димчо Дебелянов е един от най-трагичните поети в българската литература. Творецът със силно изявена "модерна душа" е обречен на безкрайно лутане между свят идеал и скверна действителност.

Йордан Йовков е един от класиците в българската литература, създал неувяхващи произведения с трайно идейно естетическо значение.

В една епоха, пълна с драматизъм и напрежение, непрекъснато застават един срещу друг двата свята - тъмното, но уютно и устойчиво царство на Султана и новите семейни порядки, дошли още с другоселеца Стоян Глаушев.

Жанровата специфика на "Зимни вечери" – едновременно цикъл и поема, защото се състои от седем лирически къса, всеки съществуващ самостоятелно. Поетът Смирненски отличава стематично единство и присъствие на един лирически герой. ...

Това произведение представлява философски размисъл на поета за съдбата на един от най-великите хора, живели на този свят - композитора Бетховен, краят на живота на когото преминава в трагична за твореца глухота.

Първите творби на Яворов, третиращи един и същи тематичен кръг (селски маси), ясно показват преодоляването на сантименталното идилично битово описание и включването на бита в нова модалност, според която битът се явява начин ...

С появата на сборника разкази "Дамата с рентгеновите очи" (1934) в българската литература Светослав Минков фиксира многопластовостта на културната и на духовната аморфност, която съществува в общественото пространство в годините...