Образът на борбата е често срещан в българската литература. Борбата- като символ на свободния дух, на българското. Но в стихотворенията на Никола Вапцаров образът и придобива по-други измерения- откроява се индивидуалната личност, чувствата и емоциите...

Поезията на Никола Вапцаров винаги е съдавала притеснения и изкушения,винаги се е рзглейдала с някакви особени "очила". Когато излиза стихосбирката му "Моторни песни", остава недооценена и неразбрана от съвременниците му.

Епохата на 30-те и началото на 40-те години на миналия век, в която Никола Вапцаров се утвърждава като поет, сама налага проблемите.

Втората половина на 30-те и началото на 40-те години на XX век даряват българската литература с един голям талант. Това е Никола Вапцаров.

Мечтата за по-добър живот в поезията на Никола Вапцаров.

Диалогичен прочит на "Прощално" и "Борбата е безмилостно жестока" от Никола Вапцаров.

Творчеството на Никола Вапцаров можем да определим като поезия на развиващото се човешко съзнание. Темата за човека е основна в поезията му. Той гледа към човека и неговото място сред другите, в обществото, в света и историята.

Никола Вапцаров е наясно с основната роля на лидера в моментите, когато се гради историята..

Според Никола Гиоргиев разказът „Андрешко” е събирателна малка енциклопедия на поетиката на Елин Пелиновия разказ,а от друга страна е напрегнат образ на човешката непримиримост.

Никола Вапцаров е поет новатор, главно заради концепцията за човека, която той предлага в своя дискурс. Новаторският му стил изисква и ново стихосложение, което именно скъсява дистанцията между поета и читетеля и прави творбите му лесно достъпни за ...