Повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови" е истински шедьовър на българската литература.

Повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови" е история за една романтична, но невъзможна любов, изживяна сред ужасите на войната. Действието се развива в началото на 20 век в условията на хаос и нищета...

В повестта "Крадецът на праскови" от Емилиян Станев двамата главни герои(Елисавета и Иво)търсят своето щастие,смисъла на своя живот и го достигат.

Проблемът за човешкото щастие е основен за повестта "Крадецът на праскови". Въпреки че Емилиян Станев ясно очертава контурите на драматични исторически събития, Първата и Втората световна война, повествователното действие има своя посока на худо

Повестта "Крадецът на праскови" на Емилиян Станев е драматичен разказ за една обречена любов сред ужаса и страданието на военното време.

Повестта "Крадецът на праскови" потапя в един непознат свят на живота от първите десетилетия на ХХ век, когато страната ни е част от големия военен театър на три войни.

Повестта "Крадецът на праскови" е написана през 1948г., непосредствено след Втората Световна война.Сюжетното действие в творбата ни пренася в Балканската между Съюзническата и Първата световна война.То коментира любовта между Елисавета и Иво.

В своята повест Емилиян Станев разкрива една несподелена съдба между двамата влюбени – българка и сърбин, чиято любов е невазможна сред ужасите на войната. Между тях стоят национални и морални пречки...

Ако перифразираме думите на един от интересните френски мислители на 20-ти век - Морис Бланшо - бихме казали, че интерпретацията на литературната творба не е покорство пред текста

"Дервишово семе", "Албена", "Преди да се родя и след това", "Крадецът на праскови".