Искра Панова (литературовед) пише: "Когато четеш Елин- Пелинов или Вазов разказ, иде ти да кажеш: "Виж какво става, какво се случва с хората"; при Йовковия– "Виж какви били хората".

В своето творчество Йордан Радичков интерпретира по особено поетичен начин вечните проблеми на битието, вълнувайки се от човешкото посегателство върху съвършенството на природата – агресия, породена от често пренебрегваната истина...

Йордан Йовков е разказвач-мъдрец. В неговия художествен свят на доброто и красотата героите непрекъснато търсят смисъла на човешкия живот, на битието.

Също като Елин Пелин и Йовков свързва изцяло литературната си дейност със съдбата на българското село, предимно в Добруджа.

Разказите на Йордан Йовков са непресъхващ извор на мъдрост и светлина....

Детските и юношеските години на Йовков преминават в родното му място.

"По жицата" е разказ за човешката съпричастност и състрадание към чуждото нещастие, без които животът е немислим. Героите са поставени в на пръв поглед една обикновена ситуация, в която са подложени на изпитание вярата, състраданието и надеждата

Хуманизмът – тази основна черта на Йовковото творчество намира различна изява в различните му произведения.

Йордан Йовков е сред онези писатели, които се вглеждат дълбоко в човешката душа и търсят в нея красотата, добротата, състраданието. В произведенията му винаги присъства надеждата. Тя е дирята, която води към спасението...

Войната е една от най-често срещаните теми в българската литература.Ето защо и всепризнат писател като Йовков не може да отдели особено място за нея в творчеството си