Книгата "Диви разкази" на Николай Хайтов се появява в съвременната ни литература през 60-те години на двадесетия век, богато в България започват да нахлуват влиянията на новия европейски модернизъм.

Героите на разказа са добросърдецни, съвсем обикновени, дружелюбни, с чисти помисли, с отворени очи за доброто и красивото, способни да даряват радост и любов.

Йордан Йовков е разказвач-мъдрец. В неговия художествен свят на доброто и красотата героите непрекъснато търсят смисъла на човешкия живот, на битието.

"Разни хора, разни идеали" е цикъл от четири фейлетона. Алеко Константонов пише тези фейлетони няколко месеца преди смъртта си. Героите не са действителни лица. Те са социални типове, родени от конкретната обществена действителност.

За обич и топлота копнее главната героиня Елисавета в дома на полковника, където тези чувства реално не съществуват. Животът на двамата съпрузи е монотонен и скучен.

Героите в разказа са задължени да следват и спазват родовите ценности и традиции, но изведнъж се намесват и тези на любовта.

Всеки от героите в "Разни хора,разни идеали" е носител на някакъв тип обществено поведение. Макар и различни по своята същност, не е трудно да се намери и прилика между тях, а именно липсата на нравственост, именена ценностна система...

Писателят показва сложността и динамиката на психологическия сблъсък на вековната традиция с нови мотивации, вълнения и надежди, завладяващи постепенно душевността на героите.

Като четем "Железният светилник", "Гласовете ви чувам" и"Преспанските камбани", ние заживяваме със съдбата на героите, пренасяме се в далечната епоха и дълго не можем да се откъснем от нейното неопределимо и трайно влияние.

Възпитан в духа на патриотичните и демократични възрожденски идеали, обществен и нравствено-етичен идеалист с неподкупна съвест и изострено чувство към несправедливостите в живота, светлата личност на човека и твореца Алеко Константинов....