Когато е заявил, че хрумването на идеята да напише книгата "Бай Ганьо", е най–хубавият момент от живота му, Алеко Константинов едва ли е съзнавал истинското значение на бъдещото си произведение.

Като четем "Железният светилник", "Гласовете ви чувам" и"Преспанските камбани", ние заживяваме със съдбата на героите, пренасяме се в далечната епоха и дълго не можем да се откъснем от нейното неопределимо и трайно влияние.

Чрез изображенията на далечна Америка и чрез впечатляващите отпратки към света на традиционното, европейското, познатото Алековата творба допринася за утвърждаването на следосвобожденска България...

. Гордея се със планините, които имаме и със Балкана, който е опазил много българи, чиято единствена мисия на този свят е била да запази България за нас, за мен, за да мога да й се радвам и да я обичам....

България в творчеството на Алеко....................