Опредметявенето на абстрактната категория време дава възможност тя да бъде подчинена на законите на вещния свят,което води до неутешителната "смърт" на времето..

Стихотворението на Атанас Далчев "Метафизически сонет" е издадено през 1927 година. Проблемът, който авторът разглежда в него е свързан с конфликта между тялото и душата.

Едноименното стихотворение от първата книга на поета "Прозорец" е програмна творба и еблема на Далчевата поезия. Прозорецът е един от най-често повтарящите се предметни символи в нея.......

Атанас Христов Далчев е роден на 12.06.1904г. в Солун и умира на 17.01.1978г. в град София. Завършва първа мъжка гимназия в София, клас. Профил (1922), философия и педагогика в Софийския университет (1927).

Тук съм аз, човекът с плът и съзнание, а около мен е светът със своята божественост и красота; различни сме един от друг и все пак образуваме едно единство: Първа антиномия!

Смислова доминанта на Далчевата поезия е проблемът за съдбата на човешкото време. Този проблем обединява основните теми на творчеството му – за ограничения живот на човешкото съществуване, за духовното и материално разтление на света...

Стихът на Далчев е рожба на същата литературна пролет, която дава на българската поезия революционните устреми на Христо Смирненски и септемврийските поети, идейно-естетическото бунтарство на Гео Милев, стихийната виталност на Елисавета Багряна.

Биография; Поезия; Светът на предметите в Далчевата поезия: "Болница"; "Старите моми"; "Хижи"; "Дяволско"; "Книгите"; "Стаята"; "Къщата"; "Повест"; "Прозорец"; "

Както в повечето стихотворения на Далчев, така и тук още самото заглавие на творбата лаконично и конкретно назовава топоса. Членуването на думата стая и на всички останали предмети, които допълват и доизграждат цялата картина, недвусмислено подчертават су

Стихотворението на Атанас Далчев "Прозорец", писано през 1925г., определя не само семантичната и философска насоченост на излязлата през 1926г.