Наблюдения над разказа "Дервишово семе" от Николай Хайтов и повестта "Преди да се родя" от Ивайло Петров.

Повестта "Преди да се родя ..." е едно предизвикателство спрямо традициите на нашата национална белетристика на селска тема.

Повествованието в “Преди да се родя” разкрива преобърнатия, отразен образ на света в съзнанието на героя. Познатият ни патриархален космос, като носител на човешки добродетели, е разколебан..

Върху втори епизод от произведението “Преди да се родя” на Ивайло Петров.

"Разни хора, разни идеали" е цикъл от четири фейлетона. Алеко Константонов пише тези фейлетони няколко месеца преди смъртта си. Героите не са действителни лица. Те са социални типове, родени от конкретната обществена действителност.

Елин Пелин е автор, който издига националната ни характерология до универсални наблюдения над човешката душа, автор чиято истинска тема е преди всичко самия пъстър, многообразен и прогиворечив живот.

Творбата на Ивайло Петров е литературно явление, част от новата българска литература, което носи особена сетивност и особен поглед към света на миналото, несрещан у писателите, творили преди него.

Преди всичко в образа на Бай Ганьо са вложени само отрицателни черти, само недостатъци и пороци, които са част от националната характерология.

Пътеписът "До Чикаго и назад" на Алеко Константинов завладява съвременния читател с обективното и същевременно критично отношение на автора към американската действителност, такава, каквато той я вижда преди повече от сто години.

В българския културен и исторически живот националните епопеи се създават преди всичко през 80-те години на XIX век – това са "Записки по българските въстания" от Захари Стоянов, цикълът "Епопея на забравените" и романът "Под игот