Въпросите за живота и смъртта, за битието, за страданието, за познанието и спасението винаги са били обект на литературните търсения и са осмисляни по различни начини през различните епохи.

Повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови" разказва за любовта между двама души. Произведението гради художествена представа за емоционалната промяна у Ели­савета и навежда на мисълта какво е влюбва­нето за Иво Обренович.

Лирическият герой в Лилиевата поезия търси в поетичното преживяване живота и действителността на свят, който желае да докосне и да бъде щастлив.

Около голямата тема за любовта гравитират посланията на повечето от поетическите текстове на Багряна. Обичта в тях е интерпретирана като същност и смисъл на живота. Тя е изначална и неотменна съдба на жената.

Никола Вапцаров, както Христо Ботев, Пейо Яворов, Гео Милев, носи в живота и поезията си кръста на преломно историческо време – 30-те и началото на 40-те години на ХХ век, навечерието и самата Втора световна война.

Повестта "Крадецът на праскови" потапя в един непознат свят на живота от първите десетилетия на ХХ век, когато страната ни е част от големия военен театър на три войни.

Биография, етапи в живота му и творчество на автора. Изброени са произведенията му.

Светът на Гераците е затворено пространство: домът, полето, земеделският труд. Този космос е проектиран вертикално, като борът, донесен от светите рилски гори, е образ на дървото на живота, символ на родовата крепост......

Пред духовния взор на Далчевият герой е образът на живота, изграден от “книгата разтворена и денем, и нощя”. Самата му реалност като житейски кръговрат е повод за размисъл, но не и за човешко преживяване...

След поезията от всички изкуства театърът имаше най-дълбоко присъствие в живота и съдбата на големия български поет Пеньо Пенев.