Пенчо Славейков се оформя като крупна фигура в българския духовен животна границата на двата века. Творчеството му е белязано със знака на европеизма и с пренасочване на художническия поглед от обществото към човека.

Стихосбирката "Сън за щастие" е ново явление в българската поезия след Освобождението.

Сборникът "Сън за щастие" е най-лиричната и интимна изповед на Пенчо Славейков, вдъхновена от красотата на природата, от бляна за щастие и от идеала за хармония. Тя е осъществена в оригинална и модерна поетическа форма.

Творчеството на Пенчо Славейков е изключително разнообразно и многопосочно в тематично и жанрово отношение.

Пенчо Славейков е този от значимите български поети след Освобождението, чието творчество е свързано с изключителната задача да се преодолее "етноцентризма" на възрожденската епоха.

Това произведение представлява философски размисъл на поета за съдбата на един от най-великите хора, живели на този свят - композитора Бетховен, краят на живота на когото преминава в трагична за твореца глухота.

Творческа история - над книгата Славейков работи от началото на 90-те години до 1907, когато излиза от печат сборникът.

В нашата следосвобожденска литература Пенчо Славейков заема особено място, гради нов поетически свят. Оригиналната, противоречива и силна личност на този пръв модерен български поет и културен идеолог внася оживление в литературното творчество.

При настоящото представяне на текстовете на съответните произведения сме се ръководили от идеята да бъде отразена и възприета за норма последната воля на автора, фиксирана чрез ръкописните поправки в личните екземпляри на издадените книги..

Това произведение представлява философски размисъл на поета за съдбата на един от най-великите хора, живели на този свят - композитора Бетховен, краят на живота на когото преминава в трагична за твореца глухота.