Повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови" е история за една романтична, но невъзможна любов, изживяна сред ужасите на войната. Действието се развива в началото на 20 век в условията на хаос и нищета...

Героят на Хайтов казва, че тъпче на кръстопът и не вижда накъде да хване, но изминалите години, мисълта за отмъщението и съхранената любов – това е неговият жизнен избор.

Сигурно е, че откакто съществува, човекът винаги се е сблъсквал със загадката на живота- истинската любов. И докато ни има на този свят, все ще се изправяме изумени и стъписани пред нея.

Любов и дълг. Колко познати и уж напълно ясни неща от живота, но понякога в тях се крие дълбока драма, която човек носи в душата до края на дните си. Не са много хората, които успяват да потиснат и заглушат вика на чувствата си...

Повеста "Крадеца на праскови" от Емилян Станев описва едни красиви взаимоотношения по време на войни и жестокост. А именно магията на невъзможната любов между мъж и жена.

Повестта "Крадецът на праскови" на Емилиян Станев е драматичен разказ за една обречена любов сред ужаса и страданието на военното време.

В своята повест Емилиян Станев разкрива една несподелена съдба между двамата влюбени – българка и сърбин, чиято любов е невазможна сред ужасите на войната. Между тях стоят национални и морални пречки...

Дълбоко свързан с народа, наследил демократичните и хуманистични традиции в нашия културен живот, Елин Пелин пренася през цялото си творчество своята. голяма любов към обикновените селски хора, носители на високи нравствени добродетели.

Творческа история: разказът е публикуван за първи път в сп. "Златорог" през 1920г., а след това е поместен в сб. "Песента на колелетата". Идейно послание: естественият стремеж на човека да живее в мир и любов; на войната е противопоста

Героите на разказа са добросърдецни, съвсем обикновени, дружелюбни, с чисти помисли, с отворени очи за доброто и красивото, способни да даряват радост и любов.