Повестта "Крадецът на праскови" на Емилиян Станев е драматичен разказ за една обречена любов сред ужаса и страданието на военното време.

Любов и дълг. Колко познати и уж напълно ясни неща от живота, но понякога в тях се крие дълбока драма, която човек носи в душата до края на дните си. Не са много хората, които успяват да потиснат и заглушат вика на чувствата си...

Сигурно е, че откакто съществува, човекът винаги се е сблъсквал със загадката на живота- истинската любов. И докато ни има на този свят, все ще се изправяме изумени и стъписани пред нея.

Творческа история: разказът е публикуван за първи път в сп. "Златорог" през 1920г., а след това е поместен в сб. "Песента на колелетата". Идейно послание: естественият стремеж на човека да живее в мир и любов; на войната е противопоста

Човек се ражда, за да даде другиму любов. Оня, който никому, дори и на куче, не е дал поне капка любов, той напразно е дошъл на този свят.

Хуманизмът е дълбоко присъщ на българската литература ,защото неините творци са водени от действена любов към човека..

Героят на Хайтов казва, че тъпче на кръстопът и не вижда накъде да хване, но изминалите години, мисълта за отмъщението и съхранената любов – това е неговият жизнен избор.

Повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови" е история за една романтична, но невъзможна любов, изживяна сред ужасите на войната. Действието се развива в началото на 20 век в условията на хаос и нищета...

„Под игото” от Иван Вазов е български роман, разказващ за трудния живот на българите по време на Османското владичество, за неугасващата любов към родината и стремежа към освобождение...