В своето произведение "Зимни вечери" Христо Смирненски представя по изключителен начин страданието на онеправданите хора.

Христо Смирненски е един от най-изявените български социални критици. По времето на написването на цикъла "Зимни Вечери" в България са се заменили ценностите на рода, майката, дома, семейството с надеждата за оцеляване в тежките дни.

Христо Смирненски се утвърждава като един от първите поети на града в българската литература.В неговата поезия градът е място преди всичко на социалната конфликтност и безнадеждността.

В историята на българската литература стихосбирката на Христо Смирненски “Да бъде ден“ дълго време се интерпретира като етапен текст, който маркира един “от върховете на революционната поезия”.

От Паисий, та и до днес, човекът с копнежа си по красотата и щастието е непреходен, романтично обаятелен обект в българската литература.

Стихът на Далчев е рожба на същата литературна пролет, която дава на българската поезия революционните устреми на Христо Смирненски и септемврийските поети, идейно-естетическото бунтарство на Гео Милев, стихийната виталност на Елисавета Багряна.

Епохата и творецът - социални и естетически противоборства. Художникът на горчивото настояще - поет на жадуваното бъдеще. Средищна фигура в развойните процеси на българската култура.

Страданието, породено от социалната обреченост е основна тема в творчеството на Христо Смирненски.

Малцина български поети така справедливо заслужават да бъдат наречени новатори както Христо Смирненски. В същото време едва ли новаторството на друг наш поет съдържа все още толкова много неизяснени страни

План-конспект за построяване на тема........................