Целият творчески път на Яворов е съзнателно устремен към драмата.

Романът "Тютюн" на Димитър Димов е роман за повторяемоста цикличността на човешката история. На фона на повратни исторически промени авторът разказва драмата на човека, чрез съдбата на главните геори и тази на тютюноработниците в "Никотианa

В разказа на Николай Хайтов "Дервишово семе" има няколко линии на противопоставяне, които тръгват от сблъсъка между традициите на патриархалния свят и чувствата на отделния човек.

Като творба романът "Тютюн" има своите художествени стойности, но нещо повече, именно с тях, със своите качества, различност, психологизъм, проблематика, образи и т.н. той става "стъпалото", "трамплина"...

Първата реплика на Андрешко е изречена в движение, каруцата вече е отлепила колелетата си от рядката кал, протагонистите - антагонисти на драмата - са активирани...

Повестта е история на една лична драма, двойно рамкирана от картините на две войни.Като своеобразно мото, вплетено вътре в самото повествование, се откроява афористичното прозрение на автора: "няма нищо по-тягостно от повторението на миналото."

"Тютюн" е роман за човешкото ни битие. Идейно-художественият му замисъл се свежда до тема от Стария Завет за грехопадение-обреченост, а наименованието му насочва към спецификата на социалната проблематика

Епохата на 30-те години е предпоставка за Димитър Димов да пресъздаде цялата гнилост на господстващата буржоазна класа. Героите му или израстват или се самоунищожават в името на целите си.

Епохата на 30-те години е предпоставка за Димитър Димов да пресъздаде цялата гнилост на господстващата буржоазна класа. Героите му или израстват или се самоунищожават в името на целите си.

Драмата като литературен род в древноелинското общество има определена социална функция, ориентирана към нравствените ценности на Античността - епоха, издигнала в етична норма хармонията в човешките взаимоотношения...